Здравей, уважаеми читателю!


С днешната си статия ще се опитам да представим историята на един млад хейтър или по-точно как преминава един ден от неговия живот. За да улесня драгия читател ще дам кратко описание на героя - момче на 15, с доста лоши хигиенни навици, малко приятели(защо ли?), доста високо самочувствие и за сметка на това то е напълно без покритие. Ще наречем героя Сашо Сашев - ученик от 69-то СОУ "Васил Трaянов Боянов". 

Та нека започнем:

"Тая сутрин спа. И докат спа, сънувам. И докат сънувам, сънувам Меган Фокс. И докат сънувам Меган Фокс, аз съм легнал на леглото, а тя със зъби и страстни целувки се опитва да ми разкопчае колана. И докато се опитва да ми разкопчае колана изведнъж успява да го махне. И като го махна, тръгна да ми сваля боксерките, неспирайки да мъ гледа в очите. И докат мъ гледа в очите и все повече се доближава до това, което би мъ изкефило най-мноу, и в тоя момент отнякъде звъни алармата. И кат звънна алармата, таз мръсна, ш*бана аларма, и меган изчезна, гледам в краката ми кучето мъ лиже. Малиии, к"во нещо!?! Веднага го изритах тоя мършав гей, а часовника го хванах и го метнах толкова силно в стената, че съседите, надули някаква симфония, Бетовен ли, Бах ли, Еб*х ли, не знам, веднага спряха тъз простотия и пуснаха любимото ми - Ивана-"Като на 17". Казвам ти, чуек, к"о бяха продължили още малко щях да взема Жигулата на тате и дъ съ забиъ в техния Мерч. Аз ти казвам, сутринта в 6 часа ставам и вече правя бицепси на лявата веждА от тикове. Туй мноу мъ ядоса. Ста"ам, обличъм съ и отивам да ям.

Оная, п*ча, майка ми, пак беше направИла некви мекици, дето миналата седмица натровиха уличните псета, се налагаше да дава показания. Вика на полицая "Мъ аз, те щот са гладни, да не лаят хората!", а полицая, гледайки измъчените физиономии на тия кучета, седи и вика на другата кука "Брат, евреите в лагерите не са виждали такива мъчения...". Гоуем смях паднА. Та минавам покрай нея с мекица в ръка, фърлих я в кофата и се наредих за пари пред майка ми. Тя си взе портмонето и ми даде некви си 2 лева. Викам й "Ама, оу, ти у ред ли си, ма? Аз какво да си купя с тия пари, ма? За цигари ли по-напред, за бира ли? Кое по-напред? Я бъркай по-дълбоко!" Б*ахти скръндзата... Двамата с тате изкарват общо по 600 лева, сега за още няколко ле"а отгоре ли ще се хванат? Успях да й измъкна още 2 кинта - нямало да обядва - не й и трябва - с такъв гъз може да бие и Искра Фидосова. 

Излизам и си чакам автобуса - гледам навсякъде всички четат нещо - кой вестник, кой книга... Ще кажеш - мно"у умни. Качвам се в 1-чката и започва едно лашкане. Ма то не само лашкането, ами то и претъпкано, кат на опашка за пенсии. Някви потни бабички, миришещи на отлежала мърша се гъчкат и ми викат "Момченце, може ли да седна, защото ме болят краката?" И аз им викам "Ама, оу, кат те болят, де си тръгнала сутринта ма, а?". Досадни пенсии - аз цели 5 спирки имам да пътувам, ше им дам да седнат - я марш! Та изръгвам тия същите кат слизам и там на спирката веднага виждам мойта пача - тая мършава стрида, ако не бех толкова грозен и тъп, веднага щях я сменя. Ама нема как. Вика ми "миличкоуу, к"о пра"иш?". Викам й "Кът ти избърша два шамара ш"ти кажа аз! Ти с кой си съ натискала, мъ?" Тя веднагА почна нещо да бътка, ми съ пелтечи, изпрасках й един през устата, ма тъй, че и паднА цигарата от устата. Хванах я за рамото и я повлякох към класната стая. И там класната, с физиономия и очила кат на костенурка мъ изгледа толкова накриво, че ми идише и на нея да й фрасна един. Та сядаме с моята и ..."

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Целта на този текст не е да обиди когото и да е или да се асоциира по какъвто и да е начин с автора. Написано е по повод на разговор, който изслушах днес в метрото. Естествено, автора си е запазил правото да промени някои неща по свое усмотрение. Целта е да представи начина на мислене на част от обществото и да запознае "извисената над тези проблеми" част от обществото с реалността навън, колкото и неприятна да е тя. Продължение очаквайте като се опитам да проумея някои от събитията, за които чух... Иначе, ето и въпроса - бихте ли повярвали, че такива индивиди, като Сашо, съществуват и освен ако не сте ги виждали/чували, на какво бихте базирали своя отговор?
           

Конкретно на въпроса - ако не бях срещала подобни индивиди (предимно в градския транспорт) щях категорично да отрека съществуването им.За съжаление те си съществуват, живеят си, растат и размножават навсякъде около нас.Независимо дали Аз, Ти или някой друг ги вижда или не ги вижда или много усилено се прави, че не ги вижда...Сашовци - дал Бог.
Но ако не бях се сблъсквала с тях с удоволствие бих ги обявила за художествена измислица:)
ПП Вчера две момичета нападнаха други две на спирката на един трамвай.С такава брутална жестокост, че ми увисна ченето.Посред бял ден, на обяд, нахвърлиха се върху девойката, че нещо не им беше симпатична. Имаше ярко червена коса, с цвят на огън...Още ми горчи в гърлото.И не мога да спра да мисля за чевенокосото момиче, което пребиха посред бял ден пред очите ми. В преминаващият трамвай гледах безсилно през прозореца как никой от хората около тях не с намеси!
Може би за това са толкова смели...незнам